Постинг
03.10.2010 16:14 -
ПОСВЕЩЕНИЕ
Автор: dessinikko
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2124 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2010 12:46
Прочетен: 2124 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 05.10.2010 12:46
Искам да ти кажа нещо: Духай!
Духай ги тея свещички на рождения си ден! Поводите да си пожелаеш нещо не са сметана на торта и никога не идват в повече.
Искам да ти разкажа за Пожелаването:
Минава скъпа кола. „Искам това да е мое!” – казват повечето Всички. „Искам това да е мое!” – шепнех и аз, но когато прочитах някоя съвършена книга. Тогава си мечтаех да стана писателка, бях дете и според физическата си възраст. Повечето Всички имаха вяра: че ще порасна, ще сляза на земята и ще ме интересува с каква кола се придвижвам по нея, а не дали ще ставам писателка. Речено-сторено: пораснах; не си мечтая да ставам писателка вече. „Искам това да е мое!” – отдавна не си го мисля, когато чета съвършените книги. За мен съвършени книги няма – бих променила по нещо във всяка една. Искам собствена книга, за която някой да каже: „Искам това да е мое!” Мечтите ми пораснаха заедно с мен. Пораснах както трябва – психически си останах дете. Вече знам, че не мога да стана писателка. Писателка не се става, а се пише. В думата „писателка” се говори за писане. За четене не се споменава и сричка. По едно време така старателно се тревожех кой ще ме чете, че не ми оставаше време да пиша. Мрън-мрънках коолко е трудно да твориш в днешно време. В България! И коолко несправедливи са обикновените хорица към възвишените артистичните натури. Те трябвало да ни разбират, да ни изхранват и да ни издават книгите, албумите или там каквото имаме за издаване. Ако въобще излезем от свещения си транс и произведем нещо за издаване.. Иначе - само да ни разбират и изхранват...
Вече съм голяма и ей сегичка ще посветя на някого първата си книга. Кой е заслужил: който ме потупваше по рамото за подкрепа или който ме потупваше по гърба, за да спре кашлицата ми от странни идеи и чрез потупвания масажираше ината ми? „За да се сбъднат мечтите ти, не трябва да падат звезди, а трябва да падаш ти” – посвещавам първата книга на човека, който ми каза това. На човека, който не можеше да стигне до дивана в хола и падаше в ръцете на мама и тати; след това проходи в парка, преследвайки гълъб. Който е падал стотици пъти оттогава, преследвайки мечтите си. Мечтите ми. Посвещавам първата книга на себе си, защото я написах. На мама и тати: Благодаря ви, че ме има и че ми давате ръце, докато си дам крила! След като духнеш свещичките, свърши тяхната работа и изпълни желанието си сам! – това искам да ти кажа.
Минава скъпа кола. „Искам това да е мое!” – казват повечето Всички. „Искам това да е мое!” – шепнех и аз, но когато прочитах някоя съвършена книга. Тогава си мечтаех да стана писателка, бях дете и според физическата си възраст. Повечето Всички имаха вяра: че ще порасна, ще сляза на земята и ще ме интересува с каква кола се придвижвам по нея, а не дали ще ставам писателка. Речено-сторено: пораснах; не си мечтая да ставам писателка вече. „Искам това да е мое!” – отдавна не си го мисля, когато чета съвършените книги. За мен съвършени книги няма – бих променила по нещо във всяка една. Искам собствена книга, за която някой да каже: „Искам това да е мое!” Мечтите ми пораснаха заедно с мен. Пораснах както трябва – психически си останах дете. Вече знам, че не мога да стана писателка. Писателка не се става, а се пише. В думата „писателка” се говори за писане. За четене не се споменава и сричка. По едно време така старателно се тревожех кой ще ме чете, че не ми оставаше време да пиша. Мрън-мрънках коолко е трудно да твориш в днешно време. В България! И коолко несправедливи са обикновените хорица към възвишените артистичните натури. Те трябвало да ни разбират, да ни изхранват и да ни издават книгите, албумите или там каквото имаме за издаване. Ако въобще излезем от свещения си транс и произведем нещо за издаване.. Иначе - само да ни разбират и изхранват...
Вече съм голяма и ей сегичка ще посветя на някого първата си книга. Кой е заслужил: който ме потупваше по рамото за подкрепа или който ме потупваше по гърба, за да спре кашлицата ми от странни идеи и чрез потупвания масажираше ината ми? „За да се сбъднат мечтите ти, не трябва да падат звезди, а трябва да падаш ти” – посвещавам първата книга на човека, който ми каза това. На човека, който не можеше да стигне до дивана в хола и падаше в ръцете на мама и тати; след това проходи в парка, преследвайки гълъб. Който е падал стотици пъти оттогава, преследвайки мечтите си. Мечтите ми. Посвещавам първата книга на себе си, защото я написах. На мама и тати: Благодаря ви, че ме има и че ми давате ръце, докато си дам крила! След като духнеш свещичките, свърши тяхната работа и изпълни желанието си сам! – това искам да ти кажа.
1.
lisichka -
ОПИТАЙ
03.10.2010 16:28
03.10.2010 16:28
ДА НАПИШЕШ КНИГА МОЖЕ ПЪК ДА СЕ ПОЛУЧИ БЕСТСЕЛЪР
ЕДНА КНИГА ДА ИМАШ НО ДА РЕАЛИЗИРАШ ТИРАЖИ ЗА РАЗЛИКА ОТ ФАБРИКИТЕ ЗА ЛИТЕРАТУРА :)
цитирайЕДНА КНИГА ДА ИМАШ НО ДА РЕАЛИЗИРАШ ТИРАЖИ ЗА РАЗЛИКА ОТ ФАБРИКИТЕ ЗА ЛИТЕРАТУРА :)
за окуражението, Лисичке :) Тъкмо това смятам да направя! Повече ме интересува да се read-ва, обаче, sell-ването не е толкова важно :))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3
Архив