Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2010 16:14 - ПОСВЕЩЕНИЕ
Автор: dessinikko Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2124 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 05.10.2010 12:46


            Искам да ти кажа нещо: Духай!               Духай ги тея свещички на рождения си ден! Поводите да си пожелаеш нещо не са сметана на торта и никога не идват в повече.               Искам да ти разкажа за Пожелаването:

            Минава скъпа кола. „Искам това да е мое!” – казват повечето Всички.             „Искам това да е мое!” – шепнех и аз, но когато прочитах някоя съвършена книга. Тогава си мечтаех да стана писателка, бях дете и според физическата си възраст. Повечето Всички имаха вяра: че ще порасна, ще сляза на земята и ще ме интересува с каква кола се придвижвам по нея, а не дали ще ставам писателка. Речено-сторено: пораснах; не си мечтая да ставам писателка вече. „Искам това да е мое!” – отдавна не си го мисля, когато чета съвършените книги. За мен съвършени книги няма – бих променила по нещо във всяка една. Искам собствена книга, за която някой да каже: „Искам това да е мое!” Мечтите ми пораснаха заедно с мен. Пораснах както трябва – психически си останах дете. Вече знам, че не мога да стана писателка. Писателка не се става, а се пише. В думата „писателка” се говори за писане. За четене не се споменава и сричка. По едно време така старателно се тревожех кой ще ме чете, че не ми оставаше време да пиша. Мрън-мрънках коолко е трудно да твориш в днешно време. В България! И коолко несправедливи са обикновените хорица към възвишените артистичните натури. Те трябвало да ни разбират, да ни изхранват и да ни издават книгите, албумите или там каквото имаме за издаване. Ако въобще излезем от свещения си транс и произведем нещо за издаване.. Иначе - само да ни разбират и изхранват...              
            Вече съм голяма и ей сегичка ще посветя на някого първата си книга. Кой е заслужил: който ме потупваше по рамото за подкрепа или който ме потупваше по гърба, за да спре кашлицата ми от странни идеи и чрез потупвания масажираше ината ми?
            „За да се сбъднат мечтите ти, не трябва да падат звезди, а трябва да падаш ти” – посвещавам първата книга на човека, който ми каза това. На човека, който не можеше да стигне до дивана в хола и падаше в ръцете на мама и тати; след това проходи в парка, преследвайки гълъб. Който е падал стотици пъти оттогава, преследвайки мечтите си. Мечтите ми.   Посвещавам първата книга на себе си, защото я написах.             На мама и тати: Благодаря ви, че ме има и че ми давате ръце, докато си дам крила!     След като духнеш свещичките, свърши тяхната работа и изпълни желанието си сам! – това искам да ти кажа.


Тагове:   мечти,


Гласувай:
2



Следващ постинг

1. lisichka - ОПИТАЙ
03.10.2010 16:28
ДА НАПИШЕШ КНИГА МОЖЕ ПЪК ДА СЕ ПОЛУЧИ БЕСТСЕЛЪР
ЕДНА КНИГА ДА ИМАШ НО ДА РЕАЛИЗИРАШ ТИРАЖИ ЗА РАЗЛИКА ОТ ФАБРИКИТЕ ЗА ЛИТЕРАТУРА :)
цитирай
2. dessinikko - Благодаря
04.10.2010 03:30
за окуражението, Лисичке :) Тъкмо това смятам да направя! Повече ме интересува да се read-ва, обаче, sell-ването не е толкова важно :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dessinikko
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11377
Постинги: 2
Коментари: 2
Гласове: 3
Архив